Историята на китайската кухня  Китайска храна и различните кухни ® Domakin.BG
 
 
 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                           Домакин Ви преставя Китайска храна  ГабровоЯСТИЯ

                                                      СРЕБЪРЕН МЕДАЛЬОН С КИТАЙСКИ МОТИВИ  |  ТОРТА ДРАКОН

     

 

 

 

 

Екзотичният вкус на китайската кухня идва от странните съчетания на продуктите и процеса на тяхното обработване.
Само строго спазване на основните принципи на готвене, може да се постигне колорита на китайските ястията.
Китайската кухня впечатлява с невероятно разнообразие. Там се вписват традициите на "осем главни кухни на Китай",
всяка със свои специфични начини на готвене, регулиране на огъня и употреба на подправки.
Сечуанска - характерен е лютивият вкус и острият, специфичен аромат, резултат от богатото използване на типичната
за този влажен район подправка хуа цзяо и паста от ферментирали соеви бобчета.
Гуандунска изобилстват ястията с риби иморски деликатеси, подправени със сос от стриди.
Сучжоу - специфичният кулинарен стил е задушаването. Вкусът на ястията тук е предимно сладък,
а ароматът е тежък за представите на европейците. Фуцзян - фуцзянските готвачи са специалисти в приготвянето на
сладки блюда,в които се долавя лек кисел вкус. В този район най-често използваните подправки са
ферментирали червени соеви бобчета. Чжъцзянска - В нея са най-много ястията, в които се използва пърженето на продуктите.
Хунанска-Хунанската–с ястия от пушено месо с много кисел вкус. Китайската кухня има повече от 30 начина за приготвяне
на храната: запържване,пържене и дълбоко пържене, варене, пушене, изкисване, осоляване, печене и т.н.
Сред тях е и печенето в глина. Легенда разказва, че преди много години в град Чаншу един просяк уловил пиле.
Но нямал нито тенджера, нито печка.
Тогава намазал отвсякъде пилето с глина и го опекъл на огън. После смъкнал глината, а тя се отделила заедно с перушината,
която била полепнала по нея. Много хора се събрали да погледат, привлечени от вкусния аромат.
После този начин на приготвяне на пиле бил въведен и в ресторантите, като добавили и някои подправки.
Майстор готвач е този, който умее да съчетава трите основни изисквания към китайското ястие: приятен аромат,
неповторим вкус, свеж цвят. Друг компонент от съвършенството на китайската храна е отчетливата структура на ястието.
Зеленчуците трябва да запазят своята свежест и хрупкавост, месото да остане сочно, сосът да не бъде нито гъст,
нито рядък, да няма нито едно загоряло или прекалено разварено парченце. Броят на китайски ястия надвишава 5000.
Китайците се хранят бавно, с настроение и мисъл. Започват с чай,следват студени предястия, основни ястия придружени
от задължителната купичка ориз. Китайските ястия се приготвят на малки късчета, за да може по-лесно да се хващат
с пръчиците. Древните китайци считали използването на нож и вилица за варварство, тъй като възприемали приборите за оръжия.
Рязането на храната се считало за нелюбезно.
Когато домакинът или най-високопоставеният гост вземе пръчиците в ръка, това е знак,
че всички могат да започнат да се хранят.С помощта само на пръчици и лъжица, китайците нарязват и отделят месото от костите
 на цяло печено прасенце, на пиле или риба, а в кухнята си служат също предимно с тези прибори.
Китайският етикет има специфични изисквания и за начина, по който се държи купичката с ориза.
Тя е малка и доста лека, дъното й лежи върху края на пръстите, а палецът и показалецът я придържат за ръба.                                                                                

Независимо, че на всяка маса има малко чайниче, пълно със соев сос, китайците никога не сипват от него върху ориза,
за да не се изгубят белотата и мекотата му. Най-често, от всяко ястие се сипва по малко върху ориза, който е доста разварен, почти безвкусен.
Китайците почти никога не поставят на масата допълнителни подправки от рода на сол, черен и червен пипер, чубрица,
олио, оцет, защото смятат, че добрият готвач е длъжен, още докато приготвя ястието, да сложи необходимите подправки.
Първо – удобство още от древни времена. Клечици могат да се направят от почти всяко дърво.
Годишно в Китай изхвърлят над 25 милиарда чифта дървени пръчици - вероятността да отидете на гости някъде
и да няма прибори за вас е почти невъзможна. Яденето с клечки е полезно. С китайските клечки ще ядете точно толкова,
колкото да се нахраните, особено докато усвоите умението да боравите с тях. Храненето с дървените пособия е добър
метод за онези, които спазват диети,тъй като захватът им е много малък и няма опасност да погълнете толкова много храна,
колкото с пълна лъжица.Трето – здравословно е. Според специалистите в точковия масаж при използването на клечки,
се масажират около 40 жизненоважни точки по време на ядене, разположени на ръката. Лекарите в Япония пък установили,
че децата, които по-рано започнат да се хранят с пръчици, се развиват по-бързо от връстниците си,
които по-бавно от тях усвояват различни умения и до по-голяма възраст не са възприели традициите и културата на страната си.
 Пръчиците за хранене имат и символично значение.
 Те се подаряват на младоженците с пожелание за съгласие и да бъдат неразделни по време на брачния си живот,
а на децата – на стотния ден от раждането им, на ритуала „пита“, както е известен у нас,
или в деня на „първото опитване на ориз“ - както е известен в Япония. Пръчиците се правят от дърво, кост и дори от метал.
Как да ползваме клечките?! Много е лесно.Поставени една върху друга, двете клечки се хващат с дясната ръка така,
сякаш се държи молив или писалка. Двете долни връхчета трябва да седокосват, но да бъдат свободни и да се движат като щипка
 на рак.Горната трябва да бъде съвсем малко по-напред от долната (както молива е по-напред от острието на пергела,
за да може да опише окръжност). Горната пръчица трябва да се придържа с върховете на палеца и показалеца,
а долната лежи неподвижно върху възглавничката на средния пръст, като също се придържa от палеца